При изповядване на нотариалната сделка страните следва да се явят пред нотариус за подписване на нотариалния акт. Продавачът следва да представи в оригинал пред нотариуса документите за имота, от които произтича правото на собственост. Нотариусът проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица Нотариусът проверява дали не са налице законови пречки за прехвърляне на имота Нотариусът се уверява, че представеният проект за нотариален акт отговаря на законовите изисквания Нотариусът проверява дали продавачът е собственик на имота Нотариусът прочита на страните съдържанието на проекта за нотариален акт и страните потвърждават пред нотариуса волеизявленията си, отразени в проекта за нотариален акт Нотариалният акт се подписва от страните и от нотариуса Нотариусът снабдява страните с препис от нотариалния акт В случай, че купувате със законова или договорна ипотека върху имотите, за да обезпечите банков кредит, незабавно след подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, стартира нотариалното производство за учредяване на ипотеката в присъстивето на нотариуса и представител на банката кредитор. След приключване и на това производство, двата нотариални акта се процедират за вписване от служителите на уговорената нотариална кантора. ВПИСВАНЕ В деня на изповядване на сделката, нотариусът представя нотариалния акт в службата по вписванията по местонахождение на недвижимия имот. Ако сте учредили и ипотека непосредствено след подписването на окончателния договор за покупко-продажба, в същия ден се представя и ипотечния нотариален акт в АВ (Агенция по Вписванията). Съдията по вписванията първо разпорежда вписване на акта за покупко-продажба в Имотния регистър към Агенция по вписванията и след него вписва акта за новоучредената ипотека, което гарантира купувача при евентуални претенции на трети лица. След определен период от време (няколко дни, защото в Столицата вписванията се движат с определен срок на закъснение), нотариусът подава молба за издаване на актуално Удостоверение за имот от Имотния регистър, което да послужи пред Купувача или неговия кредитор, като свидетелство, че Купувачът е вписан като единствен собственик на имота/ите и закупените обекти са свободни от вещни тежести и противопоставими права на трети лица, в случай че пълната покупна цена е платена преди или в деня на нотариалната сделка със собствени средства. Ако се закупува с ипотечен кредит, Купувачът представя издаденото удостоверение, от което видно че Купуват е станал собственик на имота и по партидата на имота (обектите) няма други вещни тежести или противопоставими права на трети лица с изключение на новоучредената от Вас ипотека в полза на Вашата банка кредитор. ДЕКЛАРИРАНЕ Съгласно Закона за местните данъци и такси всеки, който е придобил нов имот е длъжен в двумесечен срок от изповядването и вписването на съответната сделка в Агенция по вписванията да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък. Такава данъчна декларация се подава не само при придобиване на имот, а и при учредяване на право на ползване. Тук задължен да декларира е ползвателят. Декларирането се извършва в отдел „Местни данъци и такси" към общината по местонахождението на имота. Ако сте закупили имот на груб строеж, трябва да изчакате сградата да получи разрешение за ползване и едва тогава да го декларирате в двумесечен срок от датата на разрешението. В административно-наказателните разпоредби на закона са предвидени глоби, ако този срок не се спази. Те са в размер от 10 до 400 лв. за физическите лица, по преценка на наказващия орган. В същия диапазон са глобите и ако в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни, вследствие на което е определен по-малък данък или се е стигнало до освобождаване от данък. Задължението за деклариране на имоти важи и за юридическите лица и при пропуск имуществената санкция за тях е от 100 до 1000 лв. Тук е добре да се каже, че данъчна декларация трябва да се подаде и при промяна в имота, която може да доведе до промяна и на данъка. Например луксозен ремонт, голямо преустройство или промяна в предназначението на имота – от жилище на офис, от основно жилище (за което по закон се плаща 50 % от данъка) в жилище и други.