„Овча купел“ е един от най-старите, най-уютните и в същото време най-перспективни квартали на София. Застрояването му започва в началото на ХХ век, провокирано от каптирането на топлия минерален извор, бликнал през 1858 г., но дълго време той функционира като отделна от столицата част с курортен статут. Благодарение на това „Овча купел“ успява да се съхрани от прекомерно заселване, което го превръща в едно от основните му предимства днес. В квартала понастоящем живеят малко повече от 56 000 души. Към това се добавят добрата инфраструктурна обезпеченост, удобните транспортни връзки и близостта до Витоша, която предлага не само красива гледка, но и по-чист въздух и температури с до 3 градуса по-ниски от средните за София. Не на последно място са тишината, спокойствието и общото усещане за чистота, които се дължат и на отсъствието на големи производствени предприятия. Това, от своя страна, е благоприятен фактор от гледна точка възникването на сериозни производствени аварии и сигурността в района. Името „Овча купел“ и още за възникването на квартала Човек логично би предположил, че името на квартала има връзка с овце или пък отглеждането на овце. Истината обаче е съвсем различна, а овцете се появяват в историята по-късно. Началото й е в далечната 1858 г., още преди Освобождението и доста преди калното селце София да се превърне в столица на Княжество България. След силно земетресение в пасище извън селото бликва вода, която се оказва лековита. Разбират го случайно, след като пастири забелязват, че болни животни от пасящите там стада сякаш оздравяват по-бързо щом пият от нея или пасат от сочната трева наоколо. Затова и започват да я наричат „жива вода“. Около извора изникват дървени бараки, гостилници и хан, в който идващите да се лекуват хора можели да пренощуват. Чак половин век по-късно, през 1909 г. изворът е каптиран. Взето е официално правителствено решение там да бъде построена болница, но последвалите войни и политическите събития в България отлагат тези планове. Първата сграда, построена в Овча купел, е обществена къпалня. До нея е вдигната и болница за рехабилитация и през 30-те години на ХХ век районът придобива статут на курортна местност.